Featured

Устойчив живот – откъде да започнем?

Small acts, when multiplied by millions of people,

can transform the world.

Let’s be real – животът с нулев отпадък е страхотен, но не всеки може да си го позволи ИЛИ не всеки знае, че има как да си го позволи без някаква огромна промяна в ежедневието или спад в банковата сметка. И това е разбираемо, имайки предвид колко “популярно” стана да си еко в последните години, което е прекрасно, но съответно донякъде тази “мода” се превърна в бизнес. Предлагането на устойчиви заместители на почти всеки продукт на пазара е страхотно, но често е свързано с немалки инвестиции, а ако не можеш да си ги позволиш, а имаш голямо желание да помагаш на природата, шансът да ти стане гузно е доста голям.


За мен устойчивият живот не се изразява в това. Не искам да се чувствам зле всеки път, когато си купя нормално мляко от 2-3лв, защото знам, че някъде мога да намеря такова в стъклена бутилка, но то е на двойна или тройна цена. За съжаление все още не сме се развили достатъчно, за да станат устойчивите продукти достъпни за всички, но вярвам, че и този ден ще дойде. Дотогава ще разчитам на продукти, които купувам и консумирам с мисъл, на трикове, които са лесни за прилагане в ежедневието и които всъщност спестяват сълзи на портфейла ми. Ето някои от тях:


Разделно събиране на отпадъци


Налага ни се да купуваме продукти с пластмасови опаковки понякога, да иползваме хартия и това е окей, стига да знаем какво да направим с тях след употреба. В сайта на Екопак можеш да откриеш Полезни правила за разделно събиране, които ти препоръчвам да прочетеш, за да се запознаеш как и какви отпадъци да рециклираш в цветните контейнери в страната. Ето тук може да се запознаеш с това какво се случва с отпадъците, които попадат в цветните контейнери и всичко е обяснено от Емил Чолаков – ако той не може да те накара да рециклираш, не знам кой ще успее. Интересно е, че рециклирането на дадена опаковка всъщност е включена в цената на продукта, така че, ако не рециклираш на практика хвърляш парите си на вятъра.


Как да събираш разделно вкъщи? Не е ли много голяма “занимавка”?


Когато живях в Америка обожавах, че хазяинът ми има изключително развита система за рециклиране. Имахме отделни кошчета за всички видове отпадък, който може да се рециклира (без торби за боклук в тях), компост за хранителните отпадъци и всъщност нещата, които не можеха да се рециклирах и отиваха в “общия” отпадък бяха сведени до минимум. От кошчетата, отпадъците се местеха в нещо като големи бидони, които той извозваше до съотеветните станции за рециклиране. От тогава си мечтая някой ден и аз да имам подобна инсталация вкъщи, но в двустайния апартамент, в който живеем някак не намирам място за бидони. Ето някои лесни трикове за създаването на нещо подобно:

– Провери какви са цветните контейнери около дома ти и разделяй отпадъка си вкъщи според тях. Може наблизо да имаш пълен сет от трите цвята контейнери, но може и да има смесени такива – до нас има един жълт за хартия, пластмаса и метал + един зелен за стъкло.

– Често в домовете си имаме шкафче, в което стои кошът за боклук. Сложи една хартиена торба (от магазин или супермаркет) до коша за боклук и в нея изхвърляй хартиените отпадъци или както е в моя случай – хартия, пластмаса и метал. Важно е да помниш да почистваш опаковките и да смачкваш пластмасовите бутилки, за да намалиш обема им – така камионите могат да съберат повече отпадък на 1 курс и съответно спестяват гориво и вредни за въздуха емисии. Тук не е мястото за използвани мръсни салфетки или мазни кутии от пица – хартията, която рециклираш трябва да е чиста. Щом торбата се напълни, просто я вземи и изхвърли в жълтия контейнер.

– За стъклените бутилки и буркани вариантите са няколко. Бутилките можеш да върнеш в магаизна, за да бъдат използвани отново, ако магазинът има такава политика. Ако нямаш такава опция, изплакни ги, махни капачките им и ги изхвърли в зеления контейнер. За бурканите – отново почисти и изхвърли в зеления контейнер ИЛИ ако си като мен – върни вкъщи за следващата доза домашни лютеничка и сладко 🙂 .

Още щом внедриш първата хартиена торба в шкафчето си ще забележиш разлика в количеството нерициклируем бокук, който изхвърляш.

А какво да правим с останалия боклук?

Както казах, той значително ще намалее ако започнеш да събираш разделно, но все пак ще го има. Предлагам ти да опиташ да го събираш без торба за боклук – изхвърляй всичко направо в кофата, след което я изсипи в нормален контейнер, изплакни и използвай отново. Това ще намали количеството пластмаса, която използваш, а и ще ти спести пари. Разбира се, такава стъпка е свързана с редовно почистване на кошчето и може би една идея по-честото му изпразване заради хранителните отпадъци, но пък така подобряваш хигиената вкъщи и помагаш на природата – комбинацията е повече от прекрасна.

В този ред на мисли… Хранителните отпадъци

Ако се чувстваш зле когато изхвърляш храна и искаш да създадеш нещо полезно от остатъците си, силно ти препоръчвам да прочетеш този пост на Zero Waste Sofia, където Симона разказва как е създала своят личен компост на терасата си и то по изключително разбираем начин. Ако си се интересувал/а от компостирането на храна в домашни условия знаеш, че колкото повече четеш по темата, толкова по-сложно ти звучи до момента, в който се откажеш. Тук лесно можеш да разбереш какви са първите стъпки и колко полезно е компостирането.

Ако живееш в София и нямаш възможност за личен компост, имам добра новина за теб! На няколко места в града има създадени компости за тази цел, които приемат различни видове продукти. Можеш да ги разгледаш в приложението ShareWaste.

Инвестирай умно

Когато избираш устойчиви продукти, с които да замениш тези за еднократна употреба, обърни внимание на няколко неща:

– От къде купуваш тези продукти? Процесът по създаването и доставката им също ли е устойчив, или става дума за голям бранд с лоши условия на производство, който е решил да предлага няколко вида чаши за кафе например? В тези случаи продуктите ще са по-евтини, но реално няма да са направени по устойчив начин и ако купуваш такива, нека да са минимален брой. Съветвам те да обиколиш малките магазинчета на български артисти, които често предлагат чаши и торби, близки като цени до масовото производство, но с много по-добро качество.

– Можеш ли да си направиш сам/а нещото, което искаш да си купиш с материали, които вече притежаваш? Ще спестиш вредни емисии от доставката и ще можеш да персонализираш продуктите си, ако ги направиш вкъщи. Например, изключително лесно можеш да направиш восъчни кърпи за опаковане на храна вкъщи, вместо да си купиш такива. Трябва ти само пчелен восък, няколко парчета тънък плат, хартия за печене, ютия и няколко свободни минути. Има още много неща, които са лесен DIY проект, така че определено си струва да им обърнеш внимание. Може би ще има отделен пост с няколко такива DIY проекта… пиши ми, ако ти е интересно 🙂 .

– Разучи за местни брандове, които произвеждат продуктите, които искаш да си купиш. Препоръчвам ти OH!NESLY – страхотен български бранд, който предлага устойчиви продукти.

Какво да започна да използвам ВЕДНАГА?

Мисля, че най-спешните заместители на продуктите за еднократна употреба са:

– Бутилка за вода- Чаша за кафе/чай + сламка за многократна употреба, ако използваш сламки- Торба за пазаруване- Филтрираща кана за вода

Разбира се, те не са единствените, но са най-често използваните в ежедневието ни, най-лесно достъпни са на пазара, а пластмасовите им братчета са основен източник на отпадъци за планетата ни.

Ако си начинаещ/а в света на устойчивия живот, честито! Природата ти е благодарна 💚 Сподели ми твоите първи стъпки като ми пишеш в Instagram или снимай и сложи хаштаг #sustainablestart

Благодаря ти, че отдели време да прочетеш този пост. Означава много за мен! 💚

Не знаеш какво да правиш с живота си? Прочети това

Този пост е за обърканите.

Този пост е за теб, ако си в ситуация, в която просто не знаеш какво да правиш. 

Завършваш, не искаш да работиш по специалността си, но и не знаеш какво друго би  учил? Работиш, работата не ти носи удоволствие, но пък и не знаеш какво друго би работил. Във връзка си, не се чувстваш щастлив, но пък те е страх да я напуснеш…

Сценариите са различни, но ако някой от тях ти се струва познат, значи си на правилното място.

Днес е 6-ти февруари и другата седмица се дипломирам. Замислих се през колко много неща преминавам напоследък и как те един ден може би ще ми се струват далечни и “нормални”, но сега се усеща сякаш света около мен придобива друга форма. И не наблюдавам това само при мен, даже напротив, това сякаш е едно от общите неща между повечето хора около моята възраст, но никой не говори за него. 

Не зачитай мнението ми за експертно, но според мен тези “екзистенциални кризи” на 20те, през които толкова много хора преминават са нещо като тема табу понякога, тъй като се счита за слабост да признаеш, че ти е трудно да се справяш с живота.

Хората често не говорят за трудностите, защото се страхуват, че ще бъдат възприети като провал, ще бъдат упрекнати, че не полагат достатъчно усилия и като цяло, че обществото ще ги затрие по някакъв начин, освен ако нямат ясен план за следващите поне 20 години.

А всъщност, огромна част от нас се замислят за това дали ще са щастливи в бъдеще, ще имат ли семейство, ще работят ли някога нещо, което обичат, ще имат ли пари… И започват да се притесняват, да обмислят работа или магистратура в Европа, да ъпдейтват многократно профила си в Тиндър… И така това притеснение продължава до момента, в който не се сетиш, че всъщност си тръгнал да си избираш кафе в магазина преди 5 минути, а мозъкът ти рязко е сменил посоката.

Когато това се случи, вместо да се затваряш в себе си и да се чудиш защо “само на теб” не ти върви, по-добре се научи да се справяш със ситуацията. Това може да ти изглежда абсурдно, но всъщност тези емоции са нормални и има начин да ги направиш по-управляеми.

Започни да опознаваш себе си

Може и да ти се струва клиширано, но трябва да приемеш, че ако искаш да се развиваш в какъвто и да е аспект, опознаването на собствената ти личност е неизбежната първа стъпка. Как обаче става това?

Просто си вкарай тази идея в съзнанието. Започни да се наблюдаваш. Когато изпиташ някакво безпокойство, потърси как е започнало, какво го е отключило. Дори и да не намериш отговор, опитвай, защото това е началото. С времето ще забележиш как започваш да “предричаш” определени ситуации и съответно ще започнеш да работиш върху реакциите си спрямо тях. Ще ти бъде адски полезно да се познаваш и да се научиш да се приемаш.

Звучи по-сложно, отколкото всъщност е. Просто си задай въпросът “защо” всеки път, щом ти е некомфортно и не се страхувай да си водиш вътрешните монолози, всички го правим.

Искаш да сбъднеш мечтите си и да пропътуваш света, и го искаш
С Е Г А

Стоиш си 30 минути на телефона и накрая стигаш до извода, че повечето ти познати от гимназията вече направо са обиколили света, а ти си до никъде. Поне семейство да имаше, като на Тошето от “Г” клас, който вече чака второ дете.

Забави малко топката. Светът няма да избяга, Филипините ще са си на мястото още дълги години и ще имаш възможност да ги посетиш по всяко време. Няма смисъл да се разочароваш, защото някой го е направил преди теб, просто го планувай за в бъдеще и го направи.

Не оставяй развитието си на изчакване

Това с опознаването на личността и контролирането на емоциите е повече от необходимо, но по време на този процес не забравяй и практическата страна на нещата. Все пак, ще са ти необходими средства, за да отидеш на Филипините.

Ако това, с което се занимаваш сега не ти носи удоволствие, изводът е лесен – промени го. Разбира се, би било глупаво да напуснеш на момента (вече обсъдихме как не трябва да искаш всичко да се случи С Е Г А), рационалният начин би бил да си направиш сметката, както се казва. Разпредели финансите си и прецени в какво ще инвестираш.

Препоръчвам ти, ако не знаеш какво искаш да е следващото ти начинание, да придобиеш ново умение или да надградиш съществуващо такова. Разгледай какви са опциите ти- курсове, магистратури, и все нещо ще ти се стори приятно. Информирай се, търси и бъди любопитен към това какви опции ти предлага света. 

А ако самата работа ти харесва, но обстановката нещо не ти допада, може би е добре да се огледаш и да потърсиш причината, преди да взимаш крайни решения. Проблемът може да е в отношението на някой колега, в това, че работното ти място е много тъмно например, или в самия теб. Това са все неща, които са поправими, ако имаш правилното отношение към тях. 

И накрая, но не на последно място

Бъди социален! Допускай хората в пространството си, не спирай да разширяваш кръга си, или направо да си намираш нови кръгове, защото в такива моменти ще ти е нужно да срещнеш хора, които са в същата ситуация или вече са преминали през нея. А такива има навсякъде около теб, просто може би и на тях им е трудно да го признаят първи.

Неслучайно споменах пространството ти, защото когато сме в труден период е лесно то да стане някак доста лично, неприкосновено, твое. И е лесно да е дотолкова твое, че да не искаш дори хора от привлекателния за теб пол да го докосват, защото ще го “развалят”. Това не е здравословно и може би е хубаво да се замислиш дали да не направиш следващото събиране с приятели в твоя дом. 

Доста неща има изписани по темата, така че имаш свободата да намериш това, което работи за теб. Най-важното е просто да предприемеш първата си малка стъпка към избавлението от тревогата на 20те и да помниш, че не трябва да се вземаш толкова насериозно, всичко ще бъде наред. 😉

Работа от вкъщи- очаквания vs. реалност

Всеки ден срещам хора, на които им е писнало да стават по едно и също време, да пътуват по един и същ път към работа и да прекарват целия си ден в офис. Те мечтаят да работят от вкъщи, защото мислят, че това ще им донесе свободата и разнообразието, от които се нуждаят. Е, аз попаднах в тази ситуация още на 23г и имам малко по-различно мнение по въпроса.

Ще ти разкажа за плюсовете и минусите на работата от вкъщи, като ще ти споделя моя опит и се надявам с това да успея да те накарам да се замислиш дали home-office животът наистина е за теб, или пък ако вече си в тази ситуация и нещата не стоят така, както си си представял/а, се надявам да намериш решение на проблемите си тук.

+ Имаш свободата да станеш когато пожелаеш
Тук, разбира се, говорим за дните, в които нямаш срещи или други ангажименти сутрин. Когато работиш от вкъщи и работата ти не те задължава да си активен рано сутрин, можеш да си позволиш още час-два сън.

Спи ти се още повече
Ако започнеш да си позволяваш по-често да ставаш късно, тази свобода ти идва малко в повече. Изведнъж осъзнаваш как денят ти тепърва започва около 12ч и закусваш в 13ч. Това не е толкова приятно, колкото звучи, повярвай ми.

Съвет: За да не се превърнеш в сладък ленивец, опитай да ставаш всеки ден в определен час, който може би е малко по-късен от този, в който си ставал за работа, но все пак ти дава достатъчно време сутрин за рутината ти и можеш да започнеш да работиш преди обяд. Препоръчвам ти да правиш това от самото начало, за да може хем да не се чувстваш отново недоспал, хем да можеш да си достатъчно продуктивен.

+ Вкъщи си, всичко от което имаш нужда е около теб
Можеш да ядеш прясно сготвена хубава храна, вместо да си купиш някое протеиново барче в обедната почивка и да се върнеш на бюрото. Домашният ти любимец е наоколо, можеш да си вземеш лаптопа и да работиш от комфорта на крепостта от одеала и възглавници на дивана.

Вкъщи си, всичко около теб изисква грижа
Това е нещото, за което не се бях замисляла преди да започна да работя от вкъщи. Когато си по цял ден в офиса, нещата у вас просто се случват и се грижиш за тях когато можеш. Когато си вкъщи, обаче, няма как да игнорираш домашния любимец, който събаря аспиратора… Или поне аз не мога. Има неща, за които трябва да се погрижа веднага и всяко едно от тях отнема от времето и вниманието ми, които би трябвало да са насочени към работата.

Съвет: Избери няколко дни от седмицата, в които да работиш от друга локация. Когато си вкъщи по цял ден, понякога не чувстваш истинският ангажимент, който представлява работата ти и я оставяш на заден план. Представи си, че бързаш за работа, излез от вкъщи и направи това, което си правил/а в офиса – забрави за всичко, което се случва у вас за няколко часа. Светът няма да свърши и ще можеш да се погрижиш за дома си по-късно и по-ефективно.

+ Имаш повече свободно време за хобитата си
Когато графикът ти зависи само от теб е лесно да го структурираш така, че да имаш безброй почивки на ден, в които имаш свободата да правиш каквото си поискаш.

Често хобитата ти надделяват
Тук има една уловка – много по-приятно е да се отдадеш на хобитата си, от колкото да се заровиш в работа. Често този факт те кара да им отделяш малко повече от необходимото време и отново работата ти остава на заден план.

Съвет: Старай се да организираш времето си и да спазваш този график. За мен най-лесно е да използвам приложения като Asana, Google Calendar и други, в които нагледно си съставям план, в който включвам почивки, които разпределям, така че да имам определено време, в което да си сготвя, да гледам сериал или да свърша нещо друго. Така знам, че имам например 30мин в които трябва да напиша този текст, защото следващата ми почивка е резервирана за хапване и гледане на някой кратък епизод от сериал. Това ми помага да съм продуктивна в работата си, като същевременно всеки ден отделям време за други неща, които обичам.

+ Мислиш си, че ще имаш повече време за хората около теб
Нямаш търпение един ден да се махнеш от офиса и да работиш от някое кафене, в компанията на най-добрите ти приятели, докато междувременно сладко-сладко обсъждате най-новите клюки или колко сладък-сладък е сервитьорът.

Всъщност, ставаш малко асоциален
Тук отново искам да наблегна, че казвам всички тези неща на базата на моя собствен опит. Реалността при мен е следната: нито един човек от обкръжението ми не работи от вкъщи, съответно всички те са по цял ден на работа по офисите си и колкото и да ми се иска, не мога да ги поканя на кафе в 3ч следобед. Единственият ми вариант е да ги видя след работа, което често означава да прекарам светлата част на деня сама. Това е много приятно в първите няколко дни, но след това вече започваш да си говориш със стените.

Съвет: Потърси co-working пространства, където не само ще се чувстваш като в офис без шеф, но и ще имаш възможност да се запознаеш с нови хора, които ще имат подобно на твоето ежедневие.

Най-важното за мен в живота на работата от вкъщи е да се науча да бъда постоянна и организирана, поне до колкото животът ми го позволява, за да не забравям, че работата ми е ангажимент, който съм поела и не мога да оставям на заден план. Щом стигнеш до този момент, наслаждавай му се!

Дано си открил/а нещо полезно тук и благодаря, че отдели от времето си, за да прочетеш този пост! До скоро. 🖤

Introduce Yourself (Example Post)

This is an example post, originally published as part of Blogging University. Enroll in one of our ten programs, and start your blog right.

You’re going to publish a post today. Don’t worry about how your blog looks. Don’t worry if you haven’t given it a name yet, or you’re feeling overwhelmed. Just click the “New Post” button, and tell us why you’re here.

Why do this?

  • Because it gives new readers context. What are you about? Why should they read your blog?
  • Because it will help you focus you own ideas about your blog and what you’d like to do with it.

The post can be short or long, a personal intro to your life or a bloggy mission statement, a manifesto for the future or a simple outline of your the types of things you hope to publish.

To help you get started, here are a few questions:

  • Why are you blogging publicly, rather than keeping a personal journal?
  • What topics do you think you’ll write about?
  • Who would you love to connect with via your blog?
  • If you blog successfully throughout the next year, what would you hope to have accomplished?

You’re not locked into any of this; one of the wonderful things about blogs is how they constantly evolve as we learn, grow, and interact with one another — but it’s good to know where and why you started, and articulating your goals may just give you a few other post ideas.

Can’t think how to get started? Just write the first thing that pops into your head. Anne Lamott, author of a book on writing we love, says that you need to give yourself permission to write a “crappy first draft”. Anne makes a great point — just start writing, and worry about editing it later.

When you’re ready to publish, give your post three to five tags that describe your blog’s focus — writing, photography, fiction, parenting, food, cars, movies, sports, whatever. These tags will help others who care about your topics find you in the Reader. Make sure one of the tags is “zerotohero,” so other new bloggers can find you, too.

Design a site like this with WordPress.com
Get started