Не знаеш какво да правиш с живота си? Прочети това

Този пост е за обърканите.

Този пост е за теб, ако си в ситуация, в която просто не знаеш какво да правиш. 

Завършваш, не искаш да работиш по специалността си, но и не знаеш какво друго би  учил? Работиш, работата не ти носи удоволствие, но пък и не знаеш какво друго би работил. Във връзка си, не се чувстваш щастлив, но пък те е страх да я напуснеш…

Сценариите са различни, но ако някой от тях ти се струва познат, значи си на правилното място.

Днес е 6-ти февруари и другата седмица се дипломирам. Замислих се през колко много неща преминавам напоследък и как те един ден може би ще ми се струват далечни и “нормални”, но сега се усеща сякаш света около мен придобива друга форма. И не наблюдавам това само при мен, даже напротив, това сякаш е едно от общите неща между повечето хора около моята възраст, но никой не говори за него. 

Не зачитай мнението ми за експертно, но според мен тези “екзистенциални кризи” на 20те, през които толкова много хора преминават са нещо като тема табу понякога, тъй като се счита за слабост да признаеш, че ти е трудно да се справяш с живота.

Хората често не говорят за трудностите, защото се страхуват, че ще бъдат възприети като провал, ще бъдат упрекнати, че не полагат достатъчно усилия и като цяло, че обществото ще ги затрие по някакъв начин, освен ако нямат ясен план за следващите поне 20 години.

А всъщност, огромна част от нас се замислят за това дали ще са щастливи в бъдеще, ще имат ли семейство, ще работят ли някога нещо, което обичат, ще имат ли пари… И започват да се притесняват, да обмислят работа или магистратура в Европа, да ъпдейтват многократно профила си в Тиндър… И така това притеснение продължава до момента, в който не се сетиш, че всъщност си тръгнал да си избираш кафе в магазина преди 5 минути, а мозъкът ти рязко е сменил посоката.

Когато това се случи, вместо да се затваряш в себе си и да се чудиш защо “само на теб” не ти върви, по-добре се научи да се справяш със ситуацията. Това може да ти изглежда абсурдно, но всъщност тези емоции са нормални и има начин да ги направиш по-управляеми.

Започни да опознаваш себе си

Може и да ти се струва клиширано, но трябва да приемеш, че ако искаш да се развиваш в какъвто и да е аспект, опознаването на собствената ти личност е неизбежната първа стъпка. Как обаче става това?

Просто си вкарай тази идея в съзнанието. Започни да се наблюдаваш. Когато изпиташ някакво безпокойство, потърси как е започнало, какво го е отключило. Дори и да не намериш отговор, опитвай, защото това е началото. С времето ще забележиш как започваш да “предричаш” определени ситуации и съответно ще започнеш да работиш върху реакциите си спрямо тях. Ще ти бъде адски полезно да се познаваш и да се научиш да се приемаш.

Звучи по-сложно, отколкото всъщност е. Просто си задай въпросът “защо” всеки път, щом ти е некомфортно и не се страхувай да си водиш вътрешните монолози, всички го правим.

Искаш да сбъднеш мечтите си и да пропътуваш света, и го искаш
С Е Г А

Стоиш си 30 минути на телефона и накрая стигаш до извода, че повечето ти познати от гимназията вече направо са обиколили света, а ти си до никъде. Поне семейство да имаше, като на Тошето от “Г” клас, който вече чака второ дете.

Забави малко топката. Светът няма да избяга, Филипините ще са си на мястото още дълги години и ще имаш възможност да ги посетиш по всяко време. Няма смисъл да се разочароваш, защото някой го е направил преди теб, просто го планувай за в бъдеще и го направи.

Не оставяй развитието си на изчакване

Това с опознаването на личността и контролирането на емоциите е повече от необходимо, но по време на този процес не забравяй и практическата страна на нещата. Все пак, ще са ти необходими средства, за да отидеш на Филипините.

Ако това, с което се занимаваш сега не ти носи удоволствие, изводът е лесен – промени го. Разбира се, би било глупаво да напуснеш на момента (вече обсъдихме как не трябва да искаш всичко да се случи С Е Г А), рационалният начин би бил да си направиш сметката, както се казва. Разпредели финансите си и прецени в какво ще инвестираш.

Препоръчвам ти, ако не знаеш какво искаш да е следващото ти начинание, да придобиеш ново умение или да надградиш съществуващо такова. Разгледай какви са опциите ти- курсове, магистратури, и все нещо ще ти се стори приятно. Информирай се, търси и бъди любопитен към това какви опции ти предлага света. 

А ако самата работа ти харесва, но обстановката нещо не ти допада, може би е добре да се огледаш и да потърсиш причината, преди да взимаш крайни решения. Проблемът може да е в отношението на някой колега, в това, че работното ти място е много тъмно например, или в самия теб. Това са все неща, които са поправими, ако имаш правилното отношение към тях. 

И накрая, но не на последно място…

Бъди социален! Допускай хората в пространството си, не спирай да разширяваш кръга си, или направо да си намираш нови кръгове, защото в такива моменти ще ти е нужно да срещнеш хора, които са в същата ситуация или вече са преминали през нея. А такива има навсякъде около теб, просто може би и на тях им е трудно да го признаят първи.

Неслучайно споменах пространството ти, защото когато сме в труден период е лесно то да стане някак доста лично, неприкосновено, твое. И е лесно да е дотолкова твое, че да не искаш дори хора от привлекателния за теб пол да го докосват, защото ще го “развалят”. Това не е здравословно и може би е хубаво да се замислиш дали да не направиш следващото събиране с приятели в твоя дом. 

Доста неща има изписани по темата, така че имаш свободата да намериш това, което работи за теб. Най-важното е просто да предприемеш първата си малка стъпка към избавлението от тревогата на 20те и да помниш, че не трябва да се вземаш толкова насериозно, всичко ще бъде наред. 😉